Кирил Кадийски: Рамката на сонета, която странно окрилява бунта
Нови сонети и други стихотворения на Кирил Кадийски са включени в сборника „Изгнаник на земята“, съобщават издателите от „Колибри“. По думите им всеизвестни са пристрастията към сонетната форма на Кирил Кадийски, навярно най-изкусният стихотворец и версификатор в съвременната ни поезия. „Кирил Кадийски не казва като Декарт „никой преди мен“, тъкмо обратното, той знае като Паскал, че смисълът е по-скоро бленуване, което упорството би одобрило. Оттук и повторението, формалният стремеж, рамката на сонета, която странно окрилява бунта, като приглушена радост, като оная краткотрайност на мечтите, подобна на хрущенето на шумата под стъпките в гората“, казва експертът по лингвистика и семиология Тиери дьо ла Кроа. Според него този гръко-славянски глас, който знае как да свърже Балканите със средиземноморска Европа чрез своята сияйна култура и пламенна поезия, зазвучава силно, вдъхновява и завладява слушателя, както правеше навремето неговият сънародник – великият бас Борис Христов – сила в тревожното, превъзходство в сърцераздирателното. Не само един силен български поетически глас, но и глас, чието ехо оживява и отвъд границите, казва още Тиери дьо ла Кроа. Дизайнер на корицата е Иво Рафаилов. Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Автор е на книги с поезия и есеистика – „Поезия“ (1995), „Съчинения в три тома“ (1997), „Вечеря в Емаус“ (2000), „Черепът на Йорик и други стихотворения“ (2004), „Съчинения в пет тома“ (2007), „Поезия/Прози“ (2013, 2015), „Поезия“ (2014, 2019). Претворил е на български редица френски и руски поети като Вийон, Ронсар, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Лермонтов, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Маяковски, Манделщам, Пастернак. През 2018 г. университетското издателство „Св. Климент Охридски” публикува книгата му „За поезията“, съдържаща неговите лекции по теория и практика на поезията и поетическия превод, четени през последните години в Софийския университет. През 2022 г. „Колибри“ събра в един том сонетите на поета – издание, определено от мнозина като „поетическото събитие на годината“. Негови книги са издадени във Франция, Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния, Северна Македония. Френското списание „Нувел обсерватьор“ го нарежда сред най-значимите съвременни поети. Носител е на наградите „Иван Франко“ – Украйна, Голямата европейска награда – Румъния, „Сичевски визии“ – Сърбия, „Макс Жакоб“ – Франция (за цялостно творчество), „Артур Лундквист“ – Швеция-България, Националната награда за превод 2011 – Италия. За тритомника на Молиер през 2013 г. получава Специалната награда на СПБ, а през 2014 г. – за „Антология на руската поезия XII-XXI в.“. Неотдавна излезе специален брой на Revue Lettres, посветен на Кирил Кадийски. Въпросният алманах обхваща стотици страници студии и есета за поета, дело на безспорни авторитети като проф. Пиер Брюнел от Френската академия, северномакедонския поет Влада Урошевич, Пиер Остер, Ален Ланс, Ан Даймонд, уредника в Лувъра Жан-Доминик Рей… Самият председател на Aкадемията за поезия „Маларме”, големият поет и есеист Жан Оризе, отбелязва: „Не познавам подобен творчески почерк в съвременния литературен процес нито във Франция, нито другаде.” Кадийски е кавалер на френския „Орден за изкуство и литература“, член-кореспондент на френската Академия за поезия „Маларме“, член на международната Академия „Монмартър в Европа“, почетен гражданин на „Монмартърската република“.
|
![]()
Златното мастило
Книги за бъдещето на Враца
На 17 септември 2025 година, Враца получи ценен подарък за културното си наследство. Националният дарителски фонд „13 века България“ дари 400 книги на Община Враца, които ще обогатят местните училища, библиотеки и читалища. Това не е просто жест на ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Златното мастило
Вечер на съвременната европейска литература и актьорски гласове
На 24 септември в една от най-важните културни инициативи на годината, актьори от Драматичен театър „Борис Луканов” ще застанат пред публиката, за да четат откъси от съвременни европейски книги. Тази „Нощ на литературата” е вече шестата ...
Добрина Маркова
|
![]()
Полският ритъм на културата в морската градина
Ангелина Липчева
|
![]()
Златното мастило
Целувам ви, Аспарух Лешников
На 25 септември в Ямбол ще се състои събитие, което ще запознае публиката с живота и творчеството на един от най-знаменитите български тенори – Аспарух Лешников, по-известен като Ари. Това е възможност за всички любители на музиката и историята да се док ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
На бюрото
Вечер на думите и сърцата
На 24 септември Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще бъде част от международната инициатива „Нощ на литературата“ за пореден път. Тази събитийна вечер обещава да събере любителите на словото в уникална атмосфера, където културата среща ист ...
Валери Генков
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Микробите вътре в растенията като ключ към устойчиво земеделие
В света на съвременното земеделие все по-актуална става темата за микробиомите, скрити в самите растения. Един от най-интересните аспекти е ролята на ендофитите – микроби, които живеят вътре в растенията без да причиняват болести. Тези микроорганизми не ...
Валери Генков
|
![]()
Златното мастило
Книги за бъдещето на Враца
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Расистки стереотипи и социална сегрегация
Ангелина Липчева
|
В американския юг думата „бял боклук“ се превръща в символ на дълбоки социални и расови разделения. Това е термин, който еволюира от описанието на бедни бели работници към олицетворение на расистки стереотипи, използвани за дискредитиране на по-ниските социални слоеве. В началото на 20-и век, по време на зората на евгениката, този термин е бил свързан с идеи за „неподходящи&ldquo ...
|
![]() ![]()
На бюрото
Чудовища като мост към нови светове
Ангелина Липчева
|
10:01 ч. / 09.06.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 3349 |
![]() |
Нови сонети и други стихотворения на Кирил Кадийски са включени в сборника „Изгнаник на земята“, съобщават издателите от „Колибри“.
По думите им всеизвестни са пристрастията към сонетната форма на Кирил Кадийски, навярно най-изкусният стихотворец и версификатор в съвременната ни поезия.
„Кирил Кадийски не казва като Декарт „никой преди мен“, тъкмо обратното, той знае като Паскал, че смисълът е по-скоро бленуване, което упорството би одобрило. Оттук и повторението, формалният стремеж, рамката на сонета, която странно окрилява бунта, като приглушена радост, като оная краткотрайност на мечтите, подобна на хрущенето на шумата под стъпките в гората“, казва експертът по лингвистика и семиология Тиери дьо ла Кроа.
Според него този гръко-славянски глас, който знае как да свърже Балканите със средиземноморска Европа чрез своята сияйна култура и пламенна поезия, зазвучава силно, вдъхновява и завладява слушателя, както правеше навремето неговият сънародник – великият бас Борис Христов – сила в тревожното, превъзходство в сърцераздирателното.
Не само един силен български поетически глас, но и глас, чието ехо оживява и отвъд границите, казва още Тиери дьо ла Кроа.
Дизайнер на корицата е Иво Рафаилов.
Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Автор е на книги с поезия и есеистика – „Поезия“ (1995), „Съчинения в три тома“ (1997), „Вечеря в Емаус“ (2000), „Черепът на Йорик и други стихотворения“ (2004), „Съчинения в пет тома“ (2007), „Поезия/Прози“ (2013, 2015), „Поезия“ (2014, 2019).
Претворил е на български редица френски и руски поети като Вийон, Ронсар, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Лермонтов, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Маяковски, Манделщам, Пастернак. През 2018 г. университетското издателство „Св. Климент Охридски” публикува книгата му „За поезията“, съдържаща неговите лекции по теория и практика на поезията и поетическия превод, четени през последните години в Софийския университет. През 2022 г. „Колибри“ събра в един том сонетите на поета – издание, определено от мнозина като „поетическото събитие на годината“.
Негови книги са издадени във Франция, Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния, Северна Македония. Френското списание „Нувел обсерватьор“ го нарежда сред най-значимите съвременни поети. Носител е на наградите „Иван Франко“ – Украйна, Голямата европейска награда – Румъния, „Сичевски визии“ – Сърбия, „Макс Жакоб“ – Франция (за цялостно творчество), „Артур Лундквист“ – Швеция-България, Националната награда за превод 2011 – Италия. За тритомника на Молиер през 2013 г. получава Специалната награда на СПБ, а през 2014 г. – за „Антология на руската поезия XII-XXI в.“.
Неотдавна излезе специален брой на Revue Lettres, посветен на Кирил Кадийски. Въпросният алманах обхваща стотици страници студии и есета за поета, дело на безспорни авторитети като проф. Пиер Брюнел от Френската академия, северномакедонския поет Влада Урошевич, Пиер Остер, Ален Ланс, Ан Даймонд, уредника в Лувъра Жан-Доминик Рей… Самият председател на Aкадемията за поезия „Маларме”, големият поет и есеист Жан Оризе, отбелязва: „Не познавам подобен творчески почерк в съвременния литературен процес нито във Франция, нито другаде.”
Кадийски е кавалер на френския „Орден за изкуство и литература“, член-кореспондент на френската Академия за поезия „Маларме“, член на международната Академия „Монмартър в Европа“, почетен гражданин на „Монмартърската република“.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Литературата със свое място в „Салон на изкуствата“
От 1 октомври до 15 ноември културният живот в страната ще бъде обогатен с есенното издание на възродения фестивал „Салон на изкуствата“. След близо десетгодишно прекъсване, този значим за нашата култура форум отново се завръща, като този път ...
|
Избрано
Загадката на Агата Кристи: „Те бяха десет“ на театрален език
Театър „Възраждане“ отваря новия си сезон с премиера, която обещава да завладее сърцата на почитателите на криминалните истории и театралното изкуство. Представлението „Те бяха десет“ по Агата Кристи е интерпретация, която съчетава ...
|
![]()
Магията като отражение на обществото
|
Ако сте поропуснали
Училище в малка общност блести с висок успех
В сърцето на образователната система в малко, но значимо училище се случват промени, които заслужават внимание. В училището в Галиче усилията за подобряване на резултатите от външните оценявания не остават незабелязани. Директорът Десислава Тушинова подчерта, ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |